DZI Bulgarian Language and Literature key terms

Система от правила за правилно писане на думите и формите им, включително избор на букви, слято или полуслято писане и главни букви.

Съвкупност от норми за правилно произношение на звуковете и думите, включително ударение и изговаряне на краесловни съгласни.

Съвкупност от правила за поставяне на препинателни знаци, които отразяват синтактичното строене и смисловото членение на изречението.

По-силно изговаряне на един сричков връх в думата; в българския е свободно и подвижно, а при членуване може да се мести.

Прибавяне на определителен член към съществително или прилагателно, за да се означи познат или вече споменат предмет; членът има род, число и падежни форми.

Морфема, поставяна в края на думата, която показва, че предметът е известен на говорещите; има варианти за род, число и синтактична служба.

Категория, която показва дали действието се представя като цялостен завършен акт или като продължителен процес; различаваме свършен и несвършен вид.

Глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към действието - като факт, възможност, заповед или препредаване на чужда реч.

Глаголна форма, с която говорещият предава чуждо съобщение или действие, което не е пряко наблюдавано, без да се ангажира с истинността му.

Граматична категория, изразяваща синтактичната роля на името в изречението; в българския следи от падежи има при местоименията и при звателните форми.

Особена форма на съществителното, с която се обръщаме към лице или предмет; запазена е главно при съществителни от мъжки и женски род.

Главна част на изречението, която означава носителя на действието или състоянието и отговаря на въпросите кой, коя, кое, кои.

Главна част на изречението, която изразява действието, състоянието или признака на подлога и отговаря на въпроса какво прави той.

Сказуемо, изградено от две части - спомагателен глагол и име или инфинитивна форма, които заедно изразяват признак или действие.

Синтактична връзка, при която зависимата дума приема формата на главната по род, число и лице, например прилагателно със съществително.

Синтактична връзка, при която главната дума определя падежната или предложната форма на зависимата, без да ѝ налага род и число.

Второстепенна част на изречението, отделена с препинателни знаци и носеща допълнително пояснение към дума или към цялото изречение.

Дума или съчетание, вмъкнато в изречението, за да изрази отношение, пояснение или източник на съобщението; отделя се с препинателни знаци.

Изречение с две или повече равноправни прости изречения, свързани със съчинителни съюзи или без съюз, но без взаимна зависимост.

Изречение, в което едно просто изречение е главно, а друго е подчинено и изпълнява служба на негова част.

Отношение между думи с близко или еднакво значение, които се различават по оттенък, стил или съчетаемост и затова не са напълно взаимозаменяеми.

Отношение между думи с противоположно значение, които принадлежат към една и съща понятийна област и често се използват в двойки.

Смисловото съдържание на думата, което я свързва с определен предмет, признак или действие и я отличава от другите думи.

Свойство на думата да има две или повече свързани значения, възникнали чрез пренос или разширяване на първоначалния смисъл.

Устойчиво словосъчетание с цялостно преносно значение, което не се получава от сбора на значенията на отделните му думи.

Раздел на езикознанието, който изучава строежа на думите и начините, по които от съществуващи думи се създават нови.

Най-малката значима част от думата, която носи определено значение или граматична функция и не може да се дели по-нататък.

Морфема, поставяна пред корена на думата, която променя или уточнява значението ѝ, например при образуване на нов глагол.

Разновидност на книжовния език, обслужваща определена сфера на общуване и отличаваща се с подбор на езикови средства и степен на официалност.

Функционален стил, използван в научната комуникация; отличава се с точност, логичност, термини и преобладаване на книжовна лексика.

Функционален стил на медиите и публичната реч, който съчетава информативност с въздействие и често използва експресивни и оценъчни средства.

Дума или словосъчетание с точно и еднозначно значение в рамките на определена наука или професионална област.

Основното твърдение, което авторът защитава в текста и което се подкрепя с аргументи и примери.

Довод или доказателство, приведено в подкрепа на теза; в медиен текст може да бъде факт, статистика, цитат или логическо следствие.

Разграничение между проверимо твърдение за действителността и субективна оценка или интерпретация, което е ключово при критично четене на медиен текст.

Период в българската култура от края на XVIII до 1878 г., свързан с национално осъзнаване, книжовна дейност и борба за църковна и политическа независимост.

Български монах и книжовник от XVIII век, автор на „История славянобългарска“, смятана за начало на възрожденската историография и националното самосъзнание.

Литературно движение от края на XIX век, което търси скрити същности отвъд видимото и използва символ, музикалност и внушение вместо пряко описание.

Български поет и критик от началото на XX век, свързан със символизма и с идеята за свободния творец и обновяването на литературната традиция.

Устойчив тип литературно произведение, определен от общи теми, строеж и начин на изразяване, например елегия, ода, разказ или роман.

Литературен род, в който на преден план е изразяването на чувства, настроения и мисли на говорещия, а не разказването на събития.

Литературен род, който разказва за събития и герои в определено време и пространство чрез разказвач и сюжет.

Троп, при който един предмет или явление се назовава с думата за друг въз основа на сходство, без да се използват сравнителни думи.

Гласът, който изразява чувствата и мислите в лирическото произведение; не бива автоматично да се отъждествява с автора.

Осмисляне на литературен текст чрез анализ на неговите езикови средства, строеж и смисъл, подкрепено с доказателства от самия текст.