One question at a time. Build your DZI Bulgarian Language and Literature understanding.
First 50 of 199 questions. Each one lists the choices, the correct answer, and an explanation. The checker at the top of this page saves progress in this browser when it is available.
Continue in the practice tool above to load more questions, 50 at a time.
Представката с- пред корен, започващ със съгласна, се пише винаги като с, а не като з. Правилната форма е „сгрешка“, защото звучността на следващата съгласна не влияе на изписването на представката. Останалите думи са изписани според правилата за представките без-, из- и раз-.
Пред съюза „но“, който свързва две самостоятелни прости изречения, се поставя запетая. Запетаята стои точно преди съюза, а не след него или в средата на сказуемото. Затова единствено първият вариант отразява това правило.
Буквата ь се пише след съгласна пред о, за да се отбележи мекост, както е в думата „шофьор“. В българския правопис ь пред о е характерно за ограничен брой думи от френски произход. В останалите примери употребата на ь или ъ е неправилна.
Подчиненото изречение „когато се върна“ стои пред главното и се отделя със запетая след себе си. Запетаята се поставя на границата между двете изречения, тоест след глагола „върна“. Това е основно правило при сложно съчинено изречение с подчинена част в началото.
Съществителните от мъжки род, завършващи на -тел, при членуване в именителен падеж получават окончание -ят. Затова правилната форма е „учителят“, а не „учителя“ или други варианти. Това правило важи за цялата група съществителни на -тел.
Представката полу- се пише слято с думата, към която се прибавя, без дефис и без интервал. Затова „полумесец“ е единствената правилна форма. Същото правило важи за думи като „полуостров“ и „полувреме“.
Съставните числителни от 21 до 99 се пишат разделно, като десетиците и единиците се свързват със съюза „и“. Правилната форма е „двадесет и пет“, без дефис и без съкратената форма „двайсет“.
Формата „този мъж“ е правилна, но в изречението липсва пълен член при подлог, ако се говори за подлог. Всъщност грешката е, че „този мъж“ е пряко допълнение и не изисква пълен член, но във варианта е използвана показателна местоимение, която изключва член. Затова тук е допуснато разминаване с правилото за пълен член при подлог.
В българския книжовен правопис думата „програма“ се пише с едно м. Двойната съгласна в чужди думи се запазва само в определени случаи, но не и тук. Затова единствено първата форма е правилна.
Пред подчинителния съюз „защото“, който въвежда подчинено изречение за причина, се поставя запетая. Тя отделя главното изречение от подчиненото и стои непосредствено пред съюза. Затова първият вариант е единственият правилно оформен.
Представката без- се пише с з пред звучни съгласни и пред гласни, както в „безправеден“ не е обичайна дума, но правилото е представката да запазва з. В българския правопис представката без- не се променя на бес- пред беззвучна съгласна в книжовната норма. Затова правилният вариант е „без“.
Обръщението се отделя със запетая от останалата част на изречението. В случая „мамо“ е обръщение и след него се поставя запетая, а накрая следва удивителен знак. Така първият вариант спазва и двете правила.
При пряка реч след двоеточие се отварят кавички, а точката се поставя вътре в тях, преди затварящата кавичка. Затова правилният вариант включва и двоеточие, и точка вътре в кавичките. Останалите варианти пропускат един от тези елементи.
Показателното местоимение за женски род в книжовния език е „тази“. Формите „тая“ и „таз“ са разговорни или диалектни и не се приемат в официалния правопис. Затова правилният избор е „тази“.
Представката раз- се пише с з пред звучни съгласни, както в „разказ“, „разход“ и „разговор“. Формата „расказ“ е грешна, защото представката е загубила з пред звучната к. Затова вторият вариант е единственият с грешка.
Буквата ъ се пише в корените на думи като „път“, „къща“ и „мъж“ според книжовната норма. В останалите редове има пропуснат или заменен знак, който променя правилния правопис. Затова само първият ред е изцяло правилен.
Вметнатите думи и изрази се отделят със запетаи от двете страни, когато стоят в средата на изречението. Изразът „разбира се“ трябва да бъде ограден със запетая преди и след себе си. Само първият вариант спазва това правило.
Съществителните от мъжки род на -тел образуват множествено число с окончание -и, както в „учители“. Формите „учителе“ и „учителя“ не са правилни за именителен падеж множествено число. Затова първата дума е единствената вярна.
Съкращението „гр.“ се пише с точка и се отделя с интервал от следващата дума. Затова правилният вариант е „гр. София“. Липсата на точка или интервал е правописна грешка.
Когато съществителното от мъжки род е подлог, то получава пълен член -ът. В изречението „Студента чете книга“ подлогът е „студент“, но е използвана кратката форма, което е грешка. Затова третият вариант нарушава правилото.
Представката под- се пише слято с корена и запазва звучната си съгласна д пред следващата звучна съгласна. Затова „подземен“ е правилната форма, без дефис и без разделяне. Формата „потземен“ е грешка, дължаща се на погрешно оглушаване.
При изброяване еднородните части се разделят със запетаи, а пред последния елемент, свързан със съюз „и“, запетая не се поставя. Затова правилният вариант има запетаи между първите три елемента и съюз „и“ без запетая пред него. Останалите варианти нарушават това правило.
Съществителните от женски род на -ост при членуване получават окончание -та, като крайното т се удвоява на писмо: „радостта“. Формите „радоста“ и „радостът“ са неправилни, защото не следват това правило. Затова първият вариант е единственият правилен.
При съчетание от две прилагателни, означаващи равнопоставени понятия, се използва дефис: „българо-руски“. Слятото писане е допустимо само при установени сложни думи, каквито това съчетание не е. Затова първият вариант е правилният.
Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, който въвежда изброяване, но не и след глагол, който не обобщава. Във втория вариант „донесе“ не е обобщаваща дума и двоеточието е излишно. Затова това изречение е с грешка.
Съществителните от мъжки род, завършващи на -тел, образуват множествено число с окончание -и, а пълният член при множествено число е -те. Затова правилната форма е „учителите“ – окончанието -и се съединява направо с членната морфема -те.
Представката „без-“ се пише слято с думата и запазва звучната съгласна з пред сонорни и звучни съгласни, но пред беззвучна съгласна не се променя на с. В „безотговорно“ представката е изписана правилно, но в същата опция е допусната грешка в друга дума, поради което вариантът е некоректен като цяло; правилното изписване изисква внимтелна проверка на всяка дума.
Подчиненото определително изречение, въведено с „който“, се обособява със запетаи от двете страни, когато е вметнато в главното изречение. Затова и пред „който“, и след „София“ е нужна запетая, за да се отдели пояснението.
Глаголите от първо и второ спрежение образуват минало свършено време в 1. лице единствено число с окончание -х, прибавено към основата на инфинитива: „четох“. Формата не съдържа тематична гласна между корена и окончанието.
Кратката форма за винителен падеж на „аз“ е „ме“, а не „мене“; в изречението „Тя ме покани“ формата е правилна. Грешката в опциите трябва да се търси в съгласуването на местоимението с лицето, за което се отнася; когато подлогът е „тя“, а обектът е мъж, формата трябва да е „го“, а не „ме“.
В книжовния български език съчетанието „ьо“ се пише в думи като „шофьор“ и „актьор“, когато е част от чужда заемка след съгласна. Вариантите с „ъо“ са неправилни, защото българската графика не допуска такова съчетание в тези позиции.
Приложната част, която пояснява предходното съществително, се отделя с тирета от двете страни, когато е вметната в изречението. Затова „столицата на България“ трябва да бъде оградена с тире и пред, и след нея.
Когато съществително от мъжки род е подлог в изречението, то се членува с пълен член -ът: „учителят“. Формата „учителя“ е кратката членна форма, която се използва, когато думата не е подлог.
Съкращението на „например“ се изписва „напр.“ с точка накрая, защото точката сигнализира съкращаването. Не се добавя втора точка, дори когато съкращението стои в края на изречението.
Представката полу- винаги се пише слято с основата, затова правилната форма е „полумесец“. Тя не се отделя с тире и не се пише разделно, защото е неделима част от сложната дума.
Обръщението винаги се отделя със запетая от останалата част на изречението. В изречението „Мамо ела по-бързо!“ липсва запетая след обръщението „мамо“, което е нарушение на пунктуационната норма.
Съществителните от женски род в единствено число обикновено завършват на -а/-я или на нулева наставка с мека основа, каквато е думата „старост“. Тя означава абстрактно качество и се съгласува с показателното местоимение „тази“.
Миналото свършено време се образува от основата на миналото време плюс окончанията -х, -ше, -хме, -хте, -ха. Формата „писах“ отговаря на въпроса какво направих и означава завършено действие в миналото.
Прилагателните имена се съгласуват по род и число със съществителното, което определят. В мъжки род единствено число прилагателното има обикновено нулева окончание, както при формата „висок“.
Редните числителни означават поредност при броене и отговарят на въпроса „кой по ред“. Думата „пети“ показва поредно място в редица, за разлика от бройните числителни.
Личните местоимения заместват лица или предмети и имат форми за лице, число и падеж. Местоимението „тя“ е лично местоимение за трето лице, женски род, единствено число.
Съществителните от мъжки род, означаващи предмети, често образуват множествено число с окончание -ове. За думата „стол“ правилната форма е „столове“.
Възвратното местоимение „се“ показва, че действието се отнася към самия извършител. В изречението „Тя се усмихва“ частицата „се“ е именно възвратна форма.
Подчинителните съюзи свързват главно и подчинено изречение и изразяват отношение като причина, цел или условие. Съюзът „защото“ въвежда подчинено изречение за причина.
Съществителните от мъжки род в единствено число обикновено завършват на съгласна, когато означават лица от мъжки пол. Думата „учител“ се съгласува с прилагателното „добър учител“.
Глаголите в сегашно време се спрягат по лица и числа, като първо лице множествено число завършва на -м или -ме. Формата „четем“ означава „ние четем“ и отговаря на това описание.
Сравнителната степен на прилагателните се образува с представката по-, която показва по-голяма степен на качеството. Формата „по-висок“ сравнява два обекта по височина.
Бройните числителни за лица от мъжки род имат особени форми като „двама“, „трима“, „четирима“. Формата „трима“ се използва, когато се броят мъже или момчета.
Притежателните местоимения показват на кого принадлежи предметът и се съгласуват с него по род и число. В изречението „Това е моята книга“ формата „моята“ изразява принадлежност към говорещия.
Предлогът „в“ се използва за посока към затворено пространство, каквото е сградата на училището. С него се изразява движение навътре в определен обект.