DZI Bulgarian Language and Literature study materials
DZI Bulgarian Language and Literature study resources

DZI Bulgarian Language and Literature: Правопис, пунктуация и книжовни норми

DZI Bulgarian Language and Literature · Work through your exam, one topic at a time.

All guide sections

Правопис, пунктуация и книжовни норми

Какво трябва да знае кандидатът

Българският правопис се гради върху няколко опорни принципа: фонетичен (пиши както се произнася в рамките на нормата), морфологичен (еднакво изписване на морфемата независимо от произношението) и традиционен (исторически затвърдени форми). Оттук произтичат и най-честите проверявани правила: изписване на представките раз-/без- пред звучна и беззвучна съгласна (раздавам, но раста; безкраен, но безумен), на представката с-/съ- (сграда, но сърце), на -ът/-ят и -а/-я в членувани съществителни от мъжки род според синтактичната функция (подлог → пълен член: „Ученикът чете“; допълнение → кратък: „Виждам ученика“), на окончанията -е/-и в множествено число, на ьо и йо, на двойните съгласни на морфемна граница (оттеглям, но отеквам).

Пунктуацията проверява най-вече обособените части: вметнати думи и изрази („разбира се“, „например“, „следователно“), обръщения, приложения, причастни и деепричастни обособени групи, както и сложното изречение с подчинени и съчинени връзки. Запетая се поставя пред съюзите но, а, ала, ама, обаче при противопоставяне, но не пред и, или, нито при еднородни части.

Капани в тестовите задачи

Най-честата грешка е механичното прилагане на правилото за пълния член без проверка на синтактичната роля. Втори капан: смесване на представка и предлог („в къщи“ срещу „вкъщи“). Трети: бъркане на „не“ и „ни“ („не знам“ / „нито знам, нито питам“). Четвърти: обособяване на вметнати думи, които не са вметнати в конкретния контекст („той може би дойде“ срещу „той може да дойде“).

Работно правило

Преди да избереш отговор за пълен/кратък член, задай въпроса „Кой/какво + сказуемо?“ – ако думата е отговорът, тя е подлог и получава -ът/-ят. Ако отговаря на „кого/какво“, е допълнение и получава -а/-я. Изключение: след предлог винаги кратък член („при ученика“), а имената на лица и градове не се членуват.

Пример

„Директорът на училището посрещна ученика.“ – „директорът“ е подлог (пълен член), „ученика“ е допълнение (кратък член). Ако сменим местата: „Ученикът посрещна директора.“