Граматика и морфология
Ядро на темата
Морфологията изисква сигурно разпознаване на частите на речта и на граматичните им категории. За българския са ключови: род (мъжки, женски, среден – при съществителни, прилагателни, причастия), число, определеност (членуване), падежни остатъци (звателна форма: „Иване“, „учителю“), вид на глагола (свършен/несвършен), време (минало свършено, минало несвършено, минало неопределено, минало предварително, бъдеще, бъдеще в миналото), наклонение (изявително, повелително, условно, преизказно), залог (деятелен, страдателен), лице и число.
Особено внимание изискват: преизказното наклонение („той бил дошъл“ – говорещият предава чуждо твърдение), употребата на възвратните местоимения се и си, както и на свой/своя/свое при притежание, и разграничаването на числителни (бройни, редни, дробни, приблизителни).
Капани
Тестовете често подвеждат с: (1) смесване на минало свършено и минало неопределено време при разказ; (2) погрешно определяне на вида на глагола („прочитам“ е несвършен, „прочета“ е свършен); (3) бъркане на прилагателно и причастие („четящ“ е сегашно деятелно причастие, а не прилагателно); (4) определяне на „си“ като възвратно лично вместо притежателно („взех си книгата“ – притежателно).
Работен пример
„Той щял да дойде, но се разболял.“ – двете форми са преизказни: говорещият не е свидетел, а предава чужда информация. Ако формата беше „той щеше да дойде“, би било изявително наклонение, бъдеще в миналото.
Правило за проверка
Питай: „Кой извършва действието?“ (залог), „Кога се извършва?“ (време), „Свидетел ли е говорещият?“ (наклонение). Тези три въпроса решават повечето морфологични задачи.