Лексикология, фразеология и словообразуване
Основен апарат
Лексикологията изучава думата като единица на езика: нейното значение (пряко и преносно), многозначността, синонимията, антонимията, омонимията, паронимията. Кандидатът трябва да различава синоними (близки по значение: „хубав – красив“), антоними (противоположни: „добър – лош“), омоними (еднаква форма, различно значение: „коса“ – на глава и за косене) и пароними (близки по форма, различни по значение: „адресат – адресант“).
Фразеологията обхваща устойчивите словосъединения: „хвърлям прах в очите“ (заблуждавам), „бели кахъри“ (дребни грижи), „слагам ръка“ (помагам или преча – според контекста). Фразеологизмите не се превеждат буквално и често имат експресивна окраска.
Словообразуването показва как се образуват нови думи: представково (пиша → напиша), наставково (учител → учителски), представково-наставково (вода → подводен), съкращаване (университет → уни), словосъставяне (железопътен). Важно е да се различават производна и непроизводна основа, както и словообразувателна от формообразувателна морфема.
Капани
Тестовете подвеждат с пароними („ефектен – ефективен“), с преносни значения, представени като буквални, и с определяне на начина на словообразуване, когато думата има и представка, и наставка.
Работен пример
„Подводница“ е образувана представково-наставково от „вода“ (представка под- + наставка -ниц-). Ако попитат само за представката, отговорът е „под-“, но начинът на образуване е комбиниран.