Стилистика и функционални стилове
Стилове и техните белези
Българската стилистика разграничава функционални стилове според сферата на общуване: научен (точност, термини, безлични конструкции), официално-делови (стандартизирани формули, клишета, яснота), публицистичен (въздействие, експресия, оценъчност, често в медиите), художествен (образност, тропи, индивидуален стил), разговорен (спонтанност, непълни изречения, елипси). Всеки стил има своите жанрове: научна статия, доклад; закон, договор, молба; репортаж, коментар, интервю; разказ, стихотворение; битов диалог.
Ключови понятия: стилистична норма, експресивна лексика, терминология, клише, троп (метафора, метонимия, епитет, сравнение, хипербола, ирония), стилистична фигура (анафора, антитеза, инверсия, повторение, реторичен въпрос).
Капани
Най-честата грешка е да се определи стил само по тема, а не по езикови белези. Публицистичният текст може да съдържа научни термини, но ако има оценъчност и въздействие, той е публицистичен. Друг капан: смесване на метафора и метонимия (метафората е пренос по сходство, метонимията – по съседство). Трети: приемане на разговорна дума в художествен текст за грешка, а тя може да е стилистичен похват.
Работен пример
Изречение „Държавата трябва незабавно да предприеме решителни мерки срещу корупцията!“ съдържа оценъчни думи („незабавно“, „решителни“), въздействащ тон и призив – това е публицистичен стил, а не официално-делови, макар темата да е институционална.
Правило за проверка
Определи: Кой говори? Към кого? С каква цел? Ако целта е въздействие – публицистичен; ако е информация – научен или делови; ако е естетическо въздействие – художествен.