Литературна история: периоди, направления, канон
Хронологична рамка
Българската литературна история се дели на няколко големи периода: старобългарска (IX–XI в.) с книжовната дейност на Кирил и Методий и учениците им (Климент Охридски, Наум, Константин Преславски), средновековна (XII–XIV в.) с Търновската книжовна школа (Патриарх Евтимий), възрожденска (XVIII–XIX в.) с Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петко Славейков, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов. След Освобождението (1878) следват реализъм (Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков), символизъм (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов), експресионизъм и авангард (Николай Лилиев, Атанас Далчев, Светослав Минков), социалистически реализъм (след 1944), модернизъм и постмодернизъм (Йордан Радичков, Ивайло Петров, Георги Господинов).
Канонични имена и творби
Важно е да се свързват автор – творба – период – направление: „Под игото“ (Вазов, реализъм), „Бай Ганьо“ (Алеко, сатира), „Гераците“ (Елин Пелин, реализъм), „Песента на колелетата“ (Йовков, реализъм с лиризъм), „Нощем по покривите“ (Дебелянов, символизъм), „Балада“ (Далчев, експресионизъм).
Капани
Тестовете бъркат периоди (възрожденски с следосвобожденски), направления (символизъм с реализъм) и авторски принадлежности. Често се подвежда с второстепенни автори, приписани на чуждо направление.
Работен пример
Яворов е свързан със символизма и с драмата „В полите на Витоша“, но неговите „Хайдушки копнения“ са по-близо до революционната лирика на Ботев. Свързвай автора с конкретната творба, не само с общото му направление.