Литературна теория: жанрове, тропи, анализ
Жанрове и родове
Литературата се дели на три рода: лирика (изразява чувства и състояния, субективно „аз“), епос (разказва събития, обективен свят) и драма (действие чрез диалог и реплики, предназначена за сцена). Жанровете включват: в лириката – ода, елегия, сонет, хайку, песен; в епоса – разказ, новела, роман, повест, басня, епопея; в драмата – трагедия, комедия, драма, фарс.
Тропите са пренос на значение: метафора (сходство: „златни ръце“), метонимия (съседство: „чета Ботев“), синекдоха (част вместо цяло), епитет (образно определение), сравнение (с думи „като“, „като че“), хипербола (преувеличение), олицетворение (приписване на човешки качества), ирония (обратно значение). Стилистични фигури: анафора (повторение в началото), епифора (в края), антитеза (противопоставяне), инверсия (разместване на словореда), реторичен въпрос.
Капани
Най-честата грешка е да се бърка метафора с метонимия и сравнение с метафора (сравнението има формален показател „като“). Друг капан: определяне на рода по тема, а не по начина на изразяване. Трети: смесване на епос и драма при текстове с диалог, но с разказвач.
Работен пример
„Очите ѝ бяха две звезди.“ – сравнение (има „две звезди“ като образ, но без „като“) по-скоро метафора; „Очите ѝ бяха като звезди“ – сравнение. „Прочетох целия Ботев“ – метонимия (автор вместо творби).