Кой е подлогът в дългото изречение
В домашното си Петър трябвало да намери подлога и сказуемото в изречението: „В ранни зори учениците от четвърти клас, натоварени с раници и плакати, тръгнаха към музея с автобус.“ Петър подчертал „учениците“ като подлог и „тръгнаха“ като сказуемо. После учителката дала второ изречение: „На изложбата беше интересно.“ Петър се затруднил, защото не намерил кой извършва действието. Третото изречение било: „Децата и учителите се срещнаха пред входа.“ Тук той се поколебал дали подлогът е един, или два.
1. Провери решението на Петър за първото изречение. Вярно ли е и защо думите между подлога и сказуемото не променят отговора?
Read the worked answer
Решението е вярно: подлог е „учениците“, сказуемо е „тръгнаха“. Вметнатите думи „от четвърти клас“ и „натоварени с раници и плакати“ само поясняват подлога и не го заменят. Те не са подлог, защото не извършват действието „тръгнаха“. Практическо правило: задаваме въпроса „кой тръгна?“ - отговорът е „учениците“. Обстоятелствените изрази „в ранни зори“ и „към музея с автобус“ отговарят на въпросите кога и къде и не са подлог. Дължината на изречението не е пречка, ако се търси кой извършва действието.
2. Как да се обясни липсата на подлог във второто изречение и какъв е подлогът в третото?
Read the worked answer
Второто изречение „На изложбата беше интересно“ е безлично: сказуемото е „беше интересно“, а подлог няма, защото не се назовава кой изпитва състоянието. Това не е грешка - българският език допуска безлични изречения. Затова търсенето на „кой?“ е безсмислено тук; правилният извод е „подлог няма“. В третото изречение подлогът е съставен: „Децата и учителите“. Двете съществителни са свързани със съюз „и“ и заедно извършват действието, затова сказуемото е в множествено число - „се срещнаха“. Ако Петър подчертае само „децата“, той ще изпусне половината подлог.