NVO Grade 4 Bulgarian key terms

Основният предмет или въпрос, за който се говори в цял текст. Темата е по-обща от главната мисъл и може да се изрази с една дума или кратко словосъчетание.

Основното послание, което авторът иска да предаде с текста. Тя обобщава съдържанието и често се формулира с цяло изречение, а не само с една дума.

По-малка част от темата на текста, която обединява няколко свързани изречения или абзаца. Всяка подтема се развива в отделен дял от текста.

Кратък списък от подтемите или основните части на текста, подредени в реда, в който се срещат. Планът помага за преразказ и за проверка дали текстът е логично подреден.

Свързана група изречения, които развиват една мисъл и започват на нов ред. Абзацът има обикновено начално изречение, развитие и завършек.

Писмено или устно предаване на чужд текст със свои думи, при което се запазват събитията и редът им. Преразказът може да бъде подробен, кратък или творчески.

Текст, който представя признаци, качества или части на предмет, човек, животно или природа. В описанието се използват много прилагателни и се отговаря на въпроса какъв е обектът.

Текст, в който авторът изказва мнение и го подкрепя с доводи и примери. В разсъждението се търси отговор на въпроса защо е така, а не как изглежда нещо.

Част на речта, която назовава предмет, лице, животно, вещество или отвлечено понятие. Отговаря на въпросите кой, какво и има род, число и членуване.

Част на речта, която означава признак на предмет и отговаря на въпросите какъв, каква, какво, какви. Съгласува се по род и число със съществителното, което пояснява.

Част на речта, която означава действие или състояние и отговаря на въпросите какво прави, какво се прави. Глаголът се изменя по лице, число и време.

Част на речта, която замества съществително име или друг член на изречението, без да го назовава. Личните местоимения се изменят по лице, число и падежна форма.

Част на речта, която означава брой или ред при броене. Бройните числителни отговарят на въпроса колко, а редните – на кой по ред.

Неизменяема част на речта, която пояснява глагол, прилагателно или друго наречие. Наречията отговарят на въпроси като как, къде, кога и показват признак на действие.

Неизменяема част на речта, която свързва думи в изречението и показва отношение между тях. Предлозите се пишат отделно от следващата дума.

Неизменяема част на речта, която свързва еднородни части или цели изречения. Съюзите могат да бъдат съчинителни и подчинителни и се пишат отделно.

Неизменяема част на речта, която придава допълнителен оттенък на дума или изречение. Частицата не е член на изречението и се пише отделно от другите думи.

Признак на съществителното име, според който то бива мъжки, женски или среден род. Родът се определя по окончанието и по формата за единствено число.

Форма на съществителното име, която показва дали се говори за един предмет или за повече от един. Различаваме единствено и множествено число, а понякога и бройна форма.

Добавяне на определителен член към съществително име или прилагателно, когато предметът е известен. Членът се пише слято с думата и зависи от рода и числото.

Граматична категория, която показва кога се извършва действието спрямо момента на говорене. Основните времена са сегашно, минало и бъдеще време.

Форми на глагола, които показват кой извършва действието и дали става дума за един или за няколко извършители. Различаваме първо, второ и трето лице в единствено и множествено число.

Изменение на прилагателното име, което показва по-голяма или най-голяма степен на признака. Различаваме положителна, сравнителна и превъзходна степен.

Главна част на изречението, която показва кой или какво извършва действието. Подлогът отговаря на въпросите кой, коя, кое, кои и се съгласува със сказуемото.

Главна част на изречението, която показва какво се казва за подлога. Сказуемото най-често е глагол и отговаря на въпроса какво прави подлогът.

Изречение, в което има само една граматична основа – един подлог и едно сказуемо. То може да съдържа и второстепенни части, но не и втора основа.

Изречение, което съдържа две или повече прости изречения, свързани по смисъл и с помощта на съюзи или препинателни знаци. Всяка част има своя граматична основа.

Две или повече думи в изречението, които изпълняват една и съща служба и отговарят на един и същ въпрос. Между тях се поставя запетая, ако не са свързани със съюз и.

Препинателен знак, който разделя еднородни части, части на сложно изречение или обособени пояснения. Запетаята помага за правилното разбиране на изречението при четене.

Съвкупност от правилата за правилно писане на думите и препинателните знаци. Българският правопис включва правила за членуване, за представки и за писане на гласни в корена.

Съвкупност от правилата за правилно произнасяне на думите в устна реч. Правоговорът урежда ударението, изговарянето на гласните и съгласните и мекостта на съгласните.

По-силното изговаряне на една сричка в думата, което я отличава от останалите. В българския език ударението е свободно и може да променя значението на думата.

Част от думата, която се изговаря с едно изтласкване на въздуха и съдържа поне една гласна. Думите се делят на срички при пренасяне на нов ред.

Двата основни вида звукове в речта. Гласните се изговарят свободно и образуват сричка, а съгласните се образуват с преграда и сами не образуват сричка.

Думи с близко или еднакво значение, които могат да се заменят една с друга в определен контекст. Синонимите обогатяват речта и помагат да се избегне повторение.

Думи с противоположно значение, като ден и нощ или висок и нисък. Антонимите често принадлежат към една и съща част на речта.

Употреба на дума в нов, преносен смисъл въз основа на сходство или връзка с първоначалното значение. Така се създават изрази като златни ръце или море от хора.

Народен или авторски разказ с измислени герои и вълшебни елементи, който завършва с поука. Народните приказки се предават устно и имат устойчиви начала и завършеци.

Кратко повествователно произведение с малък брой герои и едно основно събитие. Разказът има начало, развитие и край и най-често се разказва от името на разказвач.

Кратък поучителен разказ, в който животните или предметите действат като хора. Баснята завършва с нравоучителен извод, наречен поука.

Художествен текст, разделен на стихове и строфи, който често има рима и ритъм. Стихотворението предава чувства и образи с по-малко думи от разказа.

Текст, в който авторът изразява чувства и образи с помощта на изразни средства. За разлика от информационния текст, той въздейства емоционално и допуска различни тълкувания.

Текст, който предава точни факти и сведения ясно и подредено, без лични чувства. Към него спадат статии, учебни текстове и обявления.

Текст, който служи за практическа цел в ежедневието, например покана, обява, рецепта или указание. Той е кратък, точен и подреден така, че да се използва лесно.