Правопис на представки пред звучни и беззвучни съгласни
В диктовка седмокласници срещат думите: безполезен, изпит, разтегна, сгъстя, вкъщи, оттегля. Трима ученици допускат различни грешки. Първият пише „безполезен“ с „с“ - „бесполезен“, като се мотивира, че „пред п и т се пише с“. Вторият пише „изтегля“ вместо „оттегля“, защото смята, че представката винаги е „из-“. Третият твърди, че в „вкъщи“ трябва да се пише „фкъщи“, защото пред „к“ звучната „в“ се обеззвучава. Учителят иска да провери дали учениците разбират правилото за правопис на представките и защо то не зависи от произношението.
1. Кои от изброените думи са написани правилно и защо? Посочи грешките на първия и втория ученик.
Read the worked answer
Правилно са написани: безполезен, изпит, разтегна, сгъстя, вкъщи, оттегля. Правилото е, че представките без-, из-, раз-, с-, от-, под-, над- се пишат винаги с една и съща буква за крайната съгласна, независимо от произношението пред следващата съгласна. Затова безполезен се пише с з, макар да се произнася [сп]: правописът е морфологичен, а не фонетичен. Първият ученик бърка, като пренася произношението върху писмото. Вторият ученик бърка представките из- и от-: те са различни морфеми с различно значение - изтегля (изваждам навън) срещу оттегля (отдръпвам, отдалечавам). Изборът зависи от значението на думата, а не от звучността на следващата съгласна.
2. Оцени твърдението на третия ученик за „вкъщи“ и обясни защо обеззвучаването не влияе на правописа.
Read the worked answer
Твърдението е погрешно: вкъщи се пише с в, а не с „ф“. Буквата „в“ тук е предлог, който се пише отделно или слято според правилото за слято и полуслято писане, но винаги запазва своя графичен вид. Обеззвучаването [ф] е фонетично явление в речта: пред беззвучна съгласна звучната съгласна се произнася беззвучно. Българският правопис обаче е морфологичен - буквата отразява морфемата, а не звука в конкретна позиция. Затова пишем вкъщи, втори, сграда, макар да произнасяме [фкъщи], [фтори], [зграда]. Ако правописът следваше произношението, една и съща морфема щеше да се пише по различен начин в различни форми, което би затруднило разпознаването на родствените думи. Практическата проверка е да поставим думата в позиция, в която съгласната е пред гласна: в къщата - чува се [в], следователно морфемата е „в“.