NVO Grade 7 Bulgarian key terms

Основният въпрос или предмет, за който се говори в цялото произведение. Определя се с въпрос като „За какво се разказва?“ и обединява всички отделни части на текста.

Посланието, което авторът внушава чрез текста - какво иска читателят да разбере или почувства. Не се съобщава пряко, а се извлича от съдържанието и тона на творбата.

По-малка част от общата тема, развита в отделен абзац или епизод. Разграничаването на микротемите помага при съставяне на план и при преразказ.

Подреден списък от кратки опорни точки, които отразяват последователността на съдържанието. Използва се за подготовка на преразказ, резюме или собствен текст.

Сбито предаване на главното съдържание на чужд текст със свои думи, без оценки и без подробности. Запазва логическата последователност и основната информация.

Устно или писмено възпроизвеждане на прочетен текст, най-често от името на разказвач или на герой. Може да бъде подробен, сбит или творчески - с добавена промяна.

Смислово и графично обособена част от текста, започваща на нов ред. Обикновено развива една микротема и започва с ключово изречение.

Дума или израз, които носят основната информация в изречение или абзац и често се повтарят. По тях се откриват темата и връзките между частите на текста.

Съвкупност от общоприети правила за писане на думите и формите им - слято, полуслято и разделно писане, главна буква, пренасяне. Нарушаването ѝ се отчита като правописна грешка.

Правилата за поставяне на препинателни знаци - запетая, тире, двоеточие, кавички. Определя къде се обособяват вметнати части, еднородни членове и подчинени изречения.

Правилата за правилно образуване и свързване на думите в изречение - членуване, число, лице, време, съгласуване. Осигурява правилността на изказа.

Свързване на думи, при което зависимата дума приема формата на главната по род, число, лице или падеж. Например прилагателното име се съгласува със съществителното.

Начин на писане на първата буква от собствено име, от началото на изречение и на учтива форма при обръщение. Правилата за употребата ѝ са част от правописната норма.

Разделяне на дума в края на реда по срички, при спазване на ограничения - не се оставя сама гласна или самотна съгласна в началото на новия ред. Регламентира се от правописната норма.

Дума с близко или еднакво значение до друга дума, но различна по форма и често по стилистичен оттенък. Помага за точност и разнообразие на изказа.

Дума с противоположно значение на друга дума от същата част на речта. Използва се за изграждане на контраст и за изразяване на противопоставяне.

Дума, която съвпада по звуков състав и изписване с друга дума, но има съвсем различно значение. Например „коса“ за прическа и „коса“ за наклон.

Свойство на думата да има няколко свързани значения, произлезли едно от друго. Различава се от омонимията, при която връзка между значенията липсва.

Прякото значение назовава предмет или явление директно, а преносното пренася признак върху друг обект чрез сходство. Преносната употреба създава образност в речта.

Устойчиво словосъчетание, чието цялостно значение не се извежда от значенията на отделните думи. Например „хвърлям прах в очите“ означава заблуждавам.

Устойчив израз, възникнал от литературно или историческо събитие и запазил връзка с източника си. Например израз от басня или от стихотворение.

Начинът, по който от съществуващи думи се образуват нови с помощта на представки, наставки или съединителни гласни. Познаването му помага да разбираме строежа на думите.

Морфема, която се поставя пред корена и променя или добавя значение на думата. Например „пре-“ в „препиша“ и „под-“ в „подпиша“.

Морфема, която се поставя след корена и служи за образуване на нови думи или форми. Например „-тел“ в „учител“ и „-ост“ в „храброст“.

Основната, непроменлива част на думата, която носи нейното главно значение. От корена се образуват сродни думи чрез представки и наставки.

Част на речта, която назовава предмети, лица, явления и понятия. Притежава род, число и определена форма чрез членуване.

Част на речта, която означава признак на предмет и отговаря на въпросите „какъв?“, „чий?“. Съгласува се със съществителното по род и число.

Част на речта, която изразява действие или състояние и се изменя по лице, число, време и наклонение. В изречението най-често е сказуемо.

Прибавяне на определителен член към съществително име, когато предметът е известен на говорещите. Формата на члена зависи от рода, числото и позицията на думата.

Главен член на изречението, който означава лицето или предмета, извършващ действието. Отговаря на въпросите „кой?“, „какво?“ и се съгласува със сказуемото.

Главен член на изречението, който съобщава нещо за подлога - действие, състояние или признак. Може да бъде просто глаголно или съставно.

Второстепенен член на изречението, който пояснява съществително име и означава негов признак или принадлежност. Отговаря на въпросите „какъв?“, „чий?“.

Второстепенен член, който се отделя с препинателни знаци и носи допълнителна информация за друг член. Най-често обособени са приложенията и изразите с причастие.

Дума или израз, с който се назовава лицето, към което е насочена речта. Отделя се със запетаи, а в началото на изречението може да се пише с главна буква при учтива употреба.

Литературен текст, създаден с естетическа цел, в който авторът изразява отношение към света чрез образи. Различава се от научен или делови текст по своята образност.

Персонаж в художествена творба, чиито постъпки, думи и мисли разкриват определен характер. Чрез него авторът внушава идеи и конфликти.

Този, от чието име е представено действието в епически текст. Може да бъде участник в събитията или външен наблюдател и се различава от автора.

Троп, при който признак на един предмет се пренася върху друг по сходство, без думи за сравнение. Например „златна есен“ вместо есен с жълти листа.

Художествено определение, което не просто назовава признак, а го представя образно и оценъчно. Например „тиха скръб“ или „железен характер“.

Израз, в който един предмет или явление се оприличава на друг с помощта на думи като „като“, „като че ли“, „подобно на“. Прави образа по-ясен и нагледен.

Творба в стихотворна форма, организирана в стихове и строфи, с ритъм и често с рима. Изразява преживяване или внушение чрез образен език.

Съзвучие в края на стиховете, което свързва редовете и подсилва ритъма. Бива мъжка и женска в зависимост от ударението.

Група стихове, обособена графично и смислово в стихотворението. Броят на стиховете в строфата определя вида ѝ - двустишие, тристишие, катрен.

Кратък текст, в който авторът излага лична позиция по въпрос, като съчетава разсъждение с примери и собствен опит. Изисква ясна теза и логическа подредба.

Основното твърдение, което авторът защитава в своя текст. Тя трябва да бъде ясна, конкретна и подкрепена с доказателства в следващите части.

Довод или доказателство, което подкрепя тезата - пример от текст, от житейски опит или логическо разсъждение. Всеки аргумент се нуждае от обяснение защо е убедителен.

Първата и последната част на писмен текст. Уводът въвежда темата и тезата, а заключението обобщава изводите и затваря изложението.