NVO Grade 7 Bulgarian cheat sheet

Информационен текст: целта е да предаде факти; търси кой, какво, кога, къде, защо и как в отделни изречения.

Художествен текст: важно е как е казано - образи, епитети, сравнения, метафори, а не само какво се случва.

Основна идея (тема) се формулира с едно изречение; подтемите са отделни абзаци, които я подкрепят.

План за преразказ: въведение (място, герои) → завръзка → развитие → кулминация → развръзка.

Ключови думи в условието: „според текста“ изисква точно съдържание от текста, „според теб“ допуска извод.

Изводът се прави само от даденото в текста; външни знания се използват, ако условието изрично ги иска.

Сравнение на два текста: посочи обща тема, после разлики в целта, гледната точка, езика и тона.

Пряка реч се предава с кавички и глагол за говорене; непряка реч сменя лицето и времето на глагола.

Членувана форма на съществителни от мъжки род: -ът/-ят за подлог, -а/-я за предмет след предлог или при бройна форма.

Краесловно обеззвучаване: звучна съгласна в края се пише по основната форма - дъб (дъба), мраз (мраза).

Представка с- пред звучна съгласна не се променя: сграда, сдобия; представка раз-/без- пред беззвучна става рас-/бес-.

Пълен член -ът/-ят се пише само пред подлог или пред определение към подлог; иначе кратък член.

Запетая разделя еднородни части без съюз; при съюзи и, или, нито запетая не се пише.

Вметнати думи и изрази (разбира се, например, според мен) се отделят със запетаи от двете страни.

Обръщение винаги се отделя със запетая: „Мамо, ела!“; при междуметие след него има запетая или удивителен знак.

Съгласуване на сказуемото с подлога по число и лице; при сборни съществителни (мнозина, няколко) сказуемото е в множествено число.

Морфема е най-малката смислова част на думата: корен, представка, наставка, окончание.

Словообразувателен анализ: намери основата и покажи с коя морфема е образувана новата дума (напр. учител → учител-ск-и).

Основни начини: представков (пиша → напиша), наставков (гора → горист), представково-наставков (море → поморски).

Други начини: словосъставяне (водопад), съкращаване (университет → уни), преминаване от една част на речта в друга.

Синоними - близки по значение (храбър, смел); антоними - противоположни (храбър - страхлив).

Омоними се пишат еднакво, но имат различно значение и произход (коса - на глава / за косене).

Пароними са близки по звук, но различни по значение думи (адрес - адресант); грешката е честа.

Фразеологизъм е устойчиво словосъчетание с преносно значение (хвърлям прах в очите); не се променя по състав.

Части на речта: изменяеми (съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол) и неизменяеми (наречие, предлог, съюз, частица, междуметие).

Глаголни времена: минало свършено (написах), минало несвършено (пишех), минало неопределено (съм писал), сегашно, бъдеще.

Наклонения: изявително, повелително, условно (бих писал), преизказно (писал бил).

Причастия: сегашно деятелно (-ещ/-ащ), минало деятелно (-л), минало страдателно (-н/-т).

Деепричастие завършва на -йки/-ейки и означава съпътстващо действие: „Вървейки, той мислеше.“

Просто изречение има една граматична основа (подлог + сказуемо); сложното има две или повече.

Сложно съчинено: частите са равноправни, свързани със съюзи и, но, или; сложно съставно: едната част е главна, другата подчинена.

Видове подчинени изречения: подлогово, сказуемно, допълнително, определително, обстоятелствено (за време, място, причина, цел, условие).

Литературни родове: епос (разказ за събития), лирика (изразяване на чувства), драма (действие чрез диалог и ремарки).

Жанрове: разказ, повест, роман, басня, приказка, стихотворение, ода, елегия, комедия, трагедия.

Художествени средства: епитет, сравнение, метафора, метонимия, хипербола, олицетворение, анафора, повторение.

Стих и строфа: стихът е един ред, строфата е група стихове; римата е звуково съзвучие в края.

Стихотворни размери: ямб (неударен + ударен), трохей (ударен + неударен), дактил (ударен + два неударени).

Композиция на художествен текст: заглавие, експозиция, завръзка, развитие, кулминация, развръзка, епилог.

Разказвач: първо лице (участник, „аз“) или трето лице (външен наблюдател); разграничавай разказвач от автор.

Български възрожденски автори: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов.

Анализ на герой: характер се разкрива чрез постъпки, реч, отношение на другите и авторска характеристика.

Структура на есе: увод с теза → 2–3 аргументирани абзаца с примери → заключение, което повтаря тезата с извод.

Тезата е едно ясно изречение, което заявява позиция; всеки абзац я подкрепя, а не я повтаря дословно.

Аргументът включва твърдение, доказателство (цитат или пример от текста) и обяснение на връзката.

Интерпретативен текст: започни с темата и автора, после анализирай образи, език и композиция, накрая обобщи смисъла.

Свързващи изрази за логика: от една страна, освен това, поради това, следователно, за разлика от, в заключение.

Официален стил: пълни изречения, без разговорни думи и съкращения, без обръщение към читателя с „ти“.

Цитатът се огражда с кавички и се свързва с изречението; по-дълъг цитат се оформя като отделен абзац с отстъп.

Обем и проверка: преброй думите, провери правописа, членуването, запетаите пред подчинени изречения и еднаквостта на глаголните времена.