Лексика и словообразуване: значение, синоними, фразеологизми, строеж на думите
Ключови понятия
Лексикологията изучава думата и значението ѝ. Трябва да различаваш пряко и преносно значение (златни ръце), синоними (близки по значение), антоними (противоположни), омоними (еднакви по форма, различно значение – коса за коса на глава и коса за косене) и пароними (близки по звук, различни по смисъл – адресант/адресат).
Фразеологизмите са устойчиви словосъчетания с преносен смисъл: хвърлям прах в очите, слагам ръка на сърцето, с един куршум два заека. Не ги тълкувай буквално!
При словообразуване определяш корен, представка, наставка, окончание. Различавай производна (мотивирана) от непроизводна основа: гора → горски (наставка -ск-). Познавай начините: представково (пиша → напиша), наставково (гора → горски), представково-наставково (прозорец → подпрозоречник), съкращаване и словослагане (водопад).
Капани
Най-често бъркат омоними със синоними и приемат фразеологизъм за свободно словосъчетание. Внимавай и с разграничаването на наставка от окончание: окончанието се променя при скланяне (гора – гората – гори), наставката остава част от основата.
Правило
За да намериш начина на образуване, попитай: „От коя дума произлиза и с каква морфема се различава?“
Пример: учител → учителски: разликата е наставката -ск-, значи начинът е наставков.