NVO Grade 10 Bulgarian key terms

Основният въпрос или кръг от житейски проблеми, които творбата разглежда, например любовта, свободата или конфликтът между поколенията.

Мисълта или посланието, което авторът внушава чрез цялостното изграждане на творбата, различна от нейната тема.

Повтарящ се образ, детайл или ситуация в едно или няколко произведения, който носи допълнителен смисъл и свързва частите на текста.

Подредбата и съотношението на частите на литературното произведение, включително начало, развитие, кулминация и развръзка.

Последователността от събития и действия в творбата, подредени така, че да създават развитие и напрежение.

Моментът на най-високо напрежение в сюжета, в който основният конфликт достига връхната си точка преди развръзката.

Сблъсъкът между герои, между герой и среда или между вътрешни сили у героя, който движи действието напред.

Гласът, който предава събитията в текста; може да е участник в историята или външен наблюдател с ограничени или пълни знания.

Позицията, от която се разказва или оценява действието, определяща какво знае и как вижда читателят.

Художествено изградена представа за човек, предмет или явление, която съчетава конкретни детайли с обобщен смисъл.

Съвкупността от черти, постъпки и речеви особености, чрез които се разкрива характерът на литературен герой.

Конкретен образ, който освен буквалното си значение носи устойчив преносен смисъл, често свързан с общочовешки представи.

Общо название за изразни средства, при които дума или израз се употребяват в преносно значение, като метафора, метонимия и хипербола.

Пренос на название от един предмет или явление върху друг въз основа на сходство, без използване на сравнителни думи.

Определение, най-често прилагателно, което не просто назовава признак, а го подчертава и оценява художествено.

Дял от езикознанието, който изучава избора и употребата на езикови средства според целта и ситуацията на общуване.

Разновидност на книжовния език, обособена според сферата на общуване, например научен, публицистичен, официално-делови или художествен стил.

Степента на официалност и начинът на изразяване, които говорещият избира според ситуацията и отношенията с събеседника.

Дума с близко или еднакво значение спрямо друга дума, като разликата може да е в оттенък, стил или съчетаемост.

Дума с противоположно значение на друга дума, например висок и нисък, която често се използва за контраст в текста.

Дума, която съвпада по звучене или изписване с друга, но има напълно различно значение и произход.

Свойството на една дума да има няколко свързани значения, които се разграничават по контекст.

Устойчиво словосъчетание с цялостно преносно значение, което не се получава от сбора на значенията на отделните думи.

Най-малката звукова единица на езика, която разграничава значенията на думите, без сама да носи значение.

По-силното произнасяне на една сричка в думата, което в българския език е динамично и може да променя смисъла.

Съвкупността от правила за правилно изписване на думите и формите им в книжовния език.

Системата от правила за поставяне на препинателни знаци, които отразяват синтактичното строене и смисловото членение на изречението.

Синтактична единица, която изразява завършена мисъл и се състои от граматически свързани части, най-често подлог и сказуемо.

Групите думи според общото им граматично значение и функции, например съществителни, глаголи, прилагателни и предлози.

Граматично означаване на определеност чрез член, който се поставя след думата и показва, че предметът е известен на събеседника.

По-дълъг период от историческото развитие, който се отличава с общи културни, обществени и художествени особености.

Художествено течение в рамките на една епоха, което споделя сходни принципи за изобразяване на света и за ролята на изкуството.

Период от българската история и култура през XVIII и XIX век, свързан с национално самоосъзнаване и изграждане на книжовен език и литература.

Литературно направление от XIX век, което поставя на преден план чувството, въображението, индивидуалността и стремежа към свобода.

Литературно направление, което се стреми към достоверно изобразяване на действителността и на обществените отношения в конкретна среда.

Твърдение, подкрепено с доказателства от текста или от логиката, което служи за защита на основната теза в писмен текст.

Основното твърдение, което авторът на ученическо съчинение защитава и развива в целия текст.

Тълкуване на литературен текст, при което читателят обяснява смисъла на образи, езикови средства и композиция чрез собствени доводи.